Раковият ген MYC маскира туморите, като потиска алармените сигнали, които обикновено активират имунната система. Резултатите от това ново изследване предлагат обещаващ подход за разработването на нови терапии.
Може ли това да означава промяна в начина, по който гледаме на лечението на рака? Поне в лабораторни условия резултатите сочат именно това. Международен екип от изследователи успява да разгадае важен механизъм, който контролира растежа на рака на панкреаса. Учените идентифицират потенциално централен механизъм, чрез който раковите клетки се предпазват от атаките на имунната система на организма. Блокирането на този механизъм води до драматично намаляване на туморите при лабораторни животни.
Поглед към централния двигател на клетъчното делене
Резултатите от изследването са публикувани в специализираното списание „Cell“. Проучването е проведено основно от Леони Ул, Амел Азиба и Зина Лоберт, заедно с други екипи от Университета „Юлиус Максимилиан“ във Вюрцбург (JMU), Масачузетския технологичен институт (САЩ) и Университетската клиника във Вюрцбург.
Изследването е ръководено от Мартин Айлерс, ръководител на катедрата по биохимия и молекулярна биология в JMU, като част от екипа KOODAC на инициативата „Cancer Grand Challenges“. Проектът е финансиран частично от „Cancer Research UK“, Фондацията за борба с рака при децата (Kika) и френския Национален институт по рака (INCa). Допълнително финансиране е осигурено чрез безвъзмездна помощ (Advanced Grant) от Европейския изследователски съвет, присъдена на Мартин Айлерс.
В своето изследване учените се фокусират върху специфичен протеин, който е отдавна известен в изследванията на рака: онкопротеинът MYC. „Този протеин е един от централните двигатели на клетъчното делене при много видове тумори, а с това и на неконтролирания им растеж“, обяснява Мартин Айлерс. Но един решаващ въпрос оставаше без отговор досега: Как туморите с висока активност на MYC успяват да заобиколят имунната защита на организма? Защото въпреки че туморите, задвижвани от MYC, растат много бързо, те често остават невидими за имунната система.
Второто лице на раковия ген
Отговорът на този въпрос дава публикувано сега изследване. Централното откритие на международния изследователски екип е, че MYC притежава двойна функция. Освен известната си роля да се свързва с ДНК и да активира гени, стимулиращи растежа, той може да променя задачата си, когато клетката е под стрес. При хаотичните условия, преобладаващи в бързо растящите тумори, MYC поема нова функция: вместо към ДНК, той се свързва с новообразуващи се РНК молекули.
Това свързване с РНК има широкообхватни последици: множество MYC протеини образуват плътни струпвания, т.нар. мултимери, които функционират като молекулярни кондензати. Тези „капчици“ действат като събирателни пунктове, които целенасочено привличат и концентрират на едно място други протеини – по-специално екзозомния комплекс.
След това екзозомният комплекс разгражда много специфично клетъчните отпадъчни продукти – преди всичко така наречените РНК-ДНК хибриди. Те са дефектни продукти на генната активност и обикновено действат като силен алармен сигнал вътре в клетката, който съобщава на имунната система: „Тук нещо не е наред“.
Как MYC преметва имунната система
Точно тук се намесва маскиращата функция на MYC. Като организира разграждането на РНК-ДНК хибридите с помощта на екзозомните комплекси, той премахва алармените сигнали, преди те да успеят да активират имунната защита. По този начин следващата по веригата сигнална каскада изобщо не се задейства. Туморът остава невидим за имунните клетки.
Изследователите успяват да докажат, че за тази маскировка е отговорен съвсем конкретен регион за свързване с РНК в протеина MYC. Решаващото в случая е, че този регион не е необходим за стимулиращата растежа функция на MYC, т.е. за способността му да се свързва с ДНК. Двете функции – стимулиране на растежа и заблуждаване на имунната система – са механично разделени една от друга.
Целенасочен удар срещу тумора в животински модел
С това следващата стъпка е ясна: MYC протеините с генетично променен регион за свързване с РНК не би трябвало повече да могат да призовават екзозома на помощ и да блокират алармения път. Последствията от това откритие се оказват наистина драматични в съответните експерименти с животински модели: „Докато панкреатичните карциноми с нормален MYC увеличиха размера си 24 пъти в рамките на 28 дни, туморите с дефектен MYC протеин колабираха за същия период и се свиха с 94 процента – но само ако имунната система на животните беше непокътната“, описва Мартин Айлерс централния резултат от изследването.
Перспективи и терапевтичен потенциал
Тези резултати откриват обещаващи нови пътища за терапия на рака. Досегашните опити за пълно блокиране на MYC се оказват трудни, тъй като протеинът е важен и за здравите клетки. Новооткритият механизъм сега предлага значително по-специфична мишена за атака.
„Вместо напълно да изключваме MYC, бъдещите медикаменти биха могли целенасочено да възпират само способността му да се свързва с РНК. Това вероятно би оставило функцията му за стимулиране на растежа незасегната, но би премахнало маскировката на тумора“, обяснява Айлерс. Така туморът отново би станал видим и уязвим за имунната система.
Ученият обаче предупреждава, че пътят до пазарната готовност на съответна терапия за хора е все още дълъг. Като следваща стъпка първо трябва да се изясни как точно имуностимулиращите РНК-ДНК хибриди се транспортират извън клетъчното ядро и как свързването на MYC с РНК влияе на непосредствената среда на тумора.
Д-р Дейвид Скот, директор на „Cancer Grand Challenges“, коментира изследването по следния начин: „Cancer Grand Challenges подкрепя международни екипи като KOODAC, които разширяват границите на нашите познания за рака. Изследвания като това показват как разгадаването на механизмите, чрез които туморите се крият от имунната система, може да открие нови възможности – не само за ракови заболявания при възрастни, но и за такива при деца, върху които се фокусира екипът на KOODAC. Това е обнадеждаващ пример за това как международното сътрудничество и разнообразният експертен опит могат да помогнат за справяне с някои от най-трудните предизвикателства в изследванията на рака.“
Статията е превод на Entschlüsselt: Wie Krebszellen sich vor dem Immunsystem schützen
Повече информация за изследването може да получите от публикацията в Cell:
Uhl et al. „MYC binding to nascent RNA suppresses innate immune signaling by R-loop-derived RNA-DNA hybrids.“ Cell, 22. Januar 2026, DOI: 10.1016/j.cell.2025.12.019
Вашият коментар