Първи данни за иРНК ваксина срещу множествена склероза
Множествената склероза е предимно рецидивиращо имунно заболяване, при което собствената имунна система посяга на определени структури или протеини (конкретно миелиновите обвивки, така нареченият „изолационен“ слой на нервните влакна) в мозъка и гръбначния мозък. Това предизвиква хронично възпаляване и увреждане на миелиновия щит, при което нервните пътища не могат повече да предават правилно електричните сигнали. Понякога се стига до пряко увреждане на нервните клетки и техните придатъци. Възможни симптоми са необичайни усещания (сензорно увреждане), зрителни нарушения (например двойно виждане), нарушения във фината и груба моторика, слабост в краката и нестабилна походка. В дългосрочен план може да се стигне и до необратими увреждания.
За терапията на множествена склероза
Едно наскоро публикувано изследване привлича вниманието към себе си в професионалните среди, тъй като скоро след въвеждането на първите коронавирусни иРНК-базирани ваксини се съобщава за иРНК ваксина срещу множествена склероза. Експерименталното изследване с животни се счита за интересно сред експертите и буди надежда за пробив при лечението на автоимунното заболяване. Въпреки това не става въпрос за осезаема опция за лечение, която бързо може да бъде внедрена. Разработването на ваксина с цел да направи имунната система „толерантна“ е по-комплексно от подготовката ѝ за атака срещу патоген, както при конвенционалните ваксини.
Терапията на множествена склероза се състои в медикаментозно потискане на възпалението и модифициране на погрешно насочилата се хиперактивна имунна система. Обикновено е необходима продължителна терапия, за де се намалят тласъците. Към момента няма лечение. Проблемът на терапията е това, че потискането на имунната система не може да бъде твърде силно, за де не се „изключи“ напълно защитната ѝ функция срещу други патогени.
Друг принцип, който бива изучаван за терапия на множествена склероза и други автоимунни заболявания, се основава на привикването на имунната система към задействащ протеин (автоантиген) с цел развиване на толеранс. Начинът на действие е същият както при намаляването на чувствителността към алергени (разговорно наричано „алергенна ваксина“, например при страдащите от алергия от полените). Целенасоченото доставяне на отключващото вещество (алергенният антиген = алерген) намалява имунологичната свръхчувствителност и имунната система се научава да понася алергена отново. Алергенът/антигенът може да бъде приложен цял или като малки молекулни частици (обикновено протеин или част от него), както при иРНК ваксините срещу SARS-CoV-2.
Успешни опити
Сега изследователите са успели чрез контролирано доставяне на задействащия антиген (енцефаломиелит) при мишки с множествена склероза да предотвратят и дори да обърнат процеса на автоимунно възпаление на мозъка и гръбначния мозък. Вместо готовия антиген е приложен само неговият генетичен код, като се използва нуклеозидно модифицирана иРНК („m1Ψ-mRNA“). След това в тялото се произвежда антигенът/протеинът, към който имунната система трябва отново да привикне. В резултат при повечето мишки заболяването бива успешно потиснато, а демиелинизацията – предотвратена; болните животни са се възстановили.
„Тук е мястото да се отбележи, че проучването е не само наистина интересно от научна гледна точка, но и това, че скоро ще имаме ваксина срещу множествената склероза“, коментира проф. д-р Фрауке Цип (Prof. Dr. med. Frauke Zipp) от Майнц. „Данните не трябва да водят до фалшивата надежда, че ваксината срещу МС е съвсем пред одобрение или пък може да се разработи в рамките на няколко месеца“. Механизмът на действие на m1Ψ-mRNA ваксината срещу множествена склероза не може да се сравнява с коронавирусна ваксина: „При лечението на автоимунни заболявания целта е индукцията на толеранс срещу антигена“, подчертава проф. д-р Ралф Голд (Prof. Dr. med. Ralf Gold) от Бохум, „при ваксина срещу вирус или рак се цели напълно противоположното: имунната система трябва да се научи да разпознава, атакува и унищожава врага в бъдеще“. Общото между принципите на двете ваксини се състои в просто въвеждане на антигените в тялото и тяхното представяне на имунната система. Протичането в имунната система след това е напълно различно, а именно в противоположни направления („атака“ и „толеранс“). „При множествената склероза, освен това, има множество антигени, към които имунната система е насочена, които ние изобщо не познаваме напълно и които с протичането на заболяването е много вероятно да се променят“, допълва проф. Цип. В допълнение, разнообразието от човешки имунни молекули (HLA – човешки левкоцитни антигени) също затруднява правилното разпознаване на тези антигени.
Какво се случва
Поради тази причина учените са разработили специални техники за целите на проучването, за да протича по план пътя към развиването на толеранс при мишките с множествена склероза: Първо, миелиновата иРНК е модифицирана с псевдоуридин („m1Ψ-mRNA“) и след това вградена в липозомни наночастици и инжектирана в животните. По този целеви начин m1Ψ-mRNA достига до антиген-представящите клетки на далака (АРС); АРС клетките представят след това готовия антиген на имунната система – без да предава едновременно с това костимулиращи (подсилващи) сигнали за възпаление. Точно такива АРС клетки осигуряват физиологична толерантност към антигени и автоантигени на околната среда. Наблюдава се намаляване на възпалителните имунни клетки, така наречените Т-ефекторни клетки (Teff) и повишено образуване на регулаторни Т-клетки (Treg). Treg клетките предизвикват силна „реакция на страничен наблюдател“, което означава, че те потискат автоимунните реакции срещу сродни автоантигени. Реакцията на страничен наблюдател е от особено голямо значение според авторите на изследването, защото за разлика от опита с мишките, при човешка множествена склероза има различни автоантигени, които водят до индивидуален автоантигенен имунен профил при на практика всеки пациент.
„Вече се провеждат клинични проучвания с липозомни наночастици с нуклеозидно модифицирана иРНК при различни заболявания“, коментира проф. Петер Берлит (Peter Berlit), генерален секретар на Германско дружество по неврология. „В се още обаче има дълъг път, преди да имаме ваксина срещу множествена склероза. Но развитието на този основен принцип доказва високия иновационен потенциал на неврологичните изследвания и може да бъде важна първа стъпка в развитието на целенасочена терапия“.
Статията е превод на Erste tierexperimentelle Daten zur mRNA-Impfung gegen Multiple Sklerose – Deutsche Gesellschaft für Neurologie e. V. (dgn.org)
Повече по темата: A noninflammatory mRNA vaccine for treatment of experimental autoimmune encephalomyelitis | Science (sciencemag.org)